За всичко случващо се в Родопите
Rodopi info
РЕКА АРДА - ПРИРОДНА КРАСОТА И ЛЕГЕНДИ

Река Арда извира от карстовия извор Ардабаши, в северното подножие на граничния Ардин връх. Тече на изток, през Родопите минава през Гърция и Турция и се влива в Марица, на около 6 км. западно от Одрин.

Арда отводнява най-източните част на Западните Родопи и почти изцяло Източните. Горното й течение представлява живописна, дълбока и тясна планинска долина с чести меандри. В средното си течение Арда лъкатуши през невероятно красива, дълбоко всечена долина с долинни разширения, разделени с къси, тесни, но дълбоки проломи.

На българска територия Арда приема около 25 притока. Цялата й речна мрежа е с ясно изразена асиметричност. В горното течение левите й западнородопски притоци (Черна река, Малка Арда, Давидковска Арда, Боровица), са по-дълги от десните - Елховска, Маданска, Ардинска и др. В средното течение е точно обратното - долините на десните притоци Върбица и Крумовица са много по-дълги и силно разклонени в сравнение с левите. Изключение прави само река Перперек, в чиято долина се намират руините на тракийския град Перперикон.

Арда е най-пълноводната българска река след Марица и Струма. В древността реката била известна с различни имена - Харперос, Артескос, Арнесос. Днешното й име е с тракийски произход и означава Бяла река. Заради средиземноморското влияние в поречието на Арда пълноводието е през декември-февруари, а маловодието - през август-септември.

Зимните поройни дъждове водят до бедствени наводнения. Тогава Арда е в стихията си. В края на сухото и горещо лято обаче много от малките й притоци пресъхват. Построените на река Арда язовири допринасят положително за регулиране на речния отток и правят долината изключително живописна.

Сред седемте чудно красиви проломи на Арда най-впечатляващ е Дяволският мост. Много истории са свързани с тайнствените и непознати дълбини на подмолите на пролома ("творение на дявола", според местните легенди). За разлика от едноименната проломна теснина, каменният Дяволски мост в средното течение на реката, възхитителен с хармоничните си пропорции, е творение на човека майстор Уста от Неделино. 

Легенди за Дяволския мост

Подобно на всеки обект, наречен на Лукавия, и Дяволският мост е обгърнат в легенди, свързани с произхода на името му и с построяването му. Някои вярват, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели глава с рога във водата.

Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна (мотивът за вграждане е добре познат от литературата през Възраждането), „обричайки“ по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата девойка – на смърт (според фолкорния мотив, когато сянката бъде вградена, момата започва да линее и скоро напуска света на живите).
Дяволският мост - легенда или реалност?

Според последните проучвания обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи друга, малко известна легенда, която наскоро се оказа ключов елемент за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста.

Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъдел мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и все пак да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му.

За изумление на всички, включително на Дявола, зидярят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим (вече 500 г.), а злокобният образ наистина съществува.
статия на http://travel.rozali.com/
Сподели
Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg